Всеки парижанин се е изправял пред предизвикателни моменти: лицата им са били смачквани от някой друг в метрото при пиков час, усещали са миризмата на урината, идваща от пияни хора, ставали са свидетели на натоварен булевард, пълен с ядосани шофьори, които не спират да натискат клаксоните си...Не всеки може да преглътне тези неща добре колкото местните и голям брой японски туристи стават жертви на Парижкия синдром.
За да е ясно: не става въпрос за епидемия. Само 0.0012% от един милион хора, които пътуват от Япония до Града на светлините всяка година, откриват, че това всъщност е Градът на страховете.
От медицинска гледна точка страдащите изпитват психиатрични симптоми като налудности, халюцинации, чувство на преследване, дереализация, деперсонализация и тревожност, в допълнение към психосоматични прояви като замайване, тахикардия, изпотяване и повръщане.
Френско-японският психиатър Hiroaki Ota за първи път използва термина Парижки синдром, за да опише това преходно психологическо разстройство през 1986 г. По-късна работа на Youcef Mahmoudia от болницата Hôtel-Dieu de Paris открива, че всъщност е „проява на психопатология, свързана с пътуване, а не синдром на пътника".
На друг език казано, Парижкият синдром може да се мисли като тежка форма на културен шок или носталгия по дома.
Предполага се, че състоянието е причинено от четири фактора. На първо място е езиковата бариера между по-голямата част от посещаващите японци и техните френски домакини. Свързан с това е и вторият фактор: разлика в маниерите, която може да е изключително разстройваща: намалени нива на формалност в комуникацията, чести колебания в настроението или тона и неразбираем хумор. Трето: чисто и просто физическо изтощение. Пътуващите, независимо дали са в Париж по работа или за удоволствие, толкова много запълват графиците си, че мозъците им са напът да експлодират. Накрая добавете и нарушаването на ритъма на организма при пътуване със самолет и получавате един стресиран човек.
Любопитните обаче могат да попитат защо това не се случва при японските туристи в другите големи европейски и американски градове. Нали езикът и културата на лондончани, берлинчани и нюйоркчани са също толкова отдалечени и замайващи? Теорията е, че образът на Париж като изключително място на стил, вкус и изтънченост, изграден в японските медии, създава пагубно високи очаквания. Гледката на изтъркани маратонки вместо Louboutin, "Макдоналдс" там, където би трябвало да има ретро бистро, и изтощените тълпи вместо сцените от пощенските картички докарват тези бедни души почти до ръба.
Дали Парижкият синдром е реален (в този смисъл, че прекрасният град е способен да предизвика своя собствена носталгия), е спорно. Въпреки това японското посолство в Париж поддържа денонощна телефонна линия за спешна помощ за всеки от своите граждани, страдащ от симптомите и потенциално нуждаещ се от връщане в родината.
Commentaires