На 16.03.2021 година 21-годишният Робърт Лонг влиза в три различни спа салона в Атланта и убива осем жени, шест от които са с азиатски произход.
Това жестоко престъпление повдига серия от протести от страна на азиатско-американските граждани на страната, които настояват за спиране на расизма и прекратяване на обвиненията срещу тях относно пандемията с коронавируса. Оказва се обаче, че това престъпление с подчертано расиситки характер не е нито първото, нито последното. Ето защо в тази статия ще проследим накратко историята на омразата към азиатскоамериканските граждани и ще ви дадем няколко съвета как бихте могли да помогнете, ако станете свидетел на такава сцена.
Преди да започнем, е добре да дадем ясно определение на думата ,,расизъм'', за да различаваме расистките престъпления от обикновените такива. Расизъм е вярата или убеждението, че хората могат да бъдат разделени на превъзхождащи се една от друга раси. След случая в Атланта и пострадалите азиатски семейтва, полицията твърдо отрича убиецът да е бил расистки мотивиран, но тогава остава въпросът защо е решил да влезе точно в тези три спа салона? А този въпрос сам по себе си ни води до една ужасяваща статистика. Полицейското управление на Ню Йорк съобщава, че престъпленията мотивирани от антиазиатски настроения само в Ню Йорк са нараснали с 1,900 %. Друго проучване сочи, че от началото на пандемията антиазиатските престъпления са се увеличили със 150%. А откъде идва цялата тази омраза?
Някои медии посочват за виновник бившия президент на САЩ Доналд Тръмп, който в периода от 16.03 до 30.03 повече от 20 пъти назова коронавируса ,,китайския вирус". Професор Петерсън от Хамлинският университет пък посочва, че:
Според проучванията от миналата година учените предполагат, че безработицата, финансовият стрес, както и повишаването на алкохолизма, предизвикан от пандемията, оказват силен ефект върху случаите на убийства.
От друга страна вицеперезидентът на азиатско-американските граждани в свое изказване заключва, че:
Ксенофобията в Америка е реална и винаги я е имало, както и сексизмът.
Ако се придържаме към последното изказване, трябва да споменем и факта, че повечето от атаките са срещу жени и възрастни хора. За първите се знае, че образът им в западната култура е изначално фетишизиран и сексуализиран. Дори историята на първата китайка, стъпила на американски бряг, е красноречив пример за това. Китайката на име Афонг Мой била охранявана от двама бели мъже, които я развеждали из града като екзотичен предмет, а впоследствие е изоставена и завършва живота си в цирка отново като атракция. Тази нагласа към емигрантите от Изтока по-късно прераства в първия ограничителен закон на Щатите от 1875 година, който затваря границите ,,за да предотврати навлизането на ориенталски жени".
През XX век антиазиатските настроения се поддържат активно не само към жените, но и към азиатската общост. От акта, издаден през 1917 г ., с цел запазване на страната от азиатски емигранти до напълно неоснователното преселване на японците в лагери в периода на Втората световна война американската политика винаги показва едно по- различно отношение към тази общност. Минава много време, докато през 1965 президентът Линдън Джонсън подписва закон, който драстично променя правата на емиграцията в страната. Още на следващата година обаче социологът Уилям Питърсън за първи път полуляризира идеята за ,,модел на мацинството", която поставя пред азиатската общост нови предизвикателства и създава познатият ни от кино, медии и книги образ на американско-азиатския гражданин.
Затворени в ,,модела на малцинството", те възприемат идеята че расизмът може да се преодолее единствено и само с усилена работа. Така се превръщат в групата от хора, благодарение на които икономиката на Америка расте стремително бързо. Една бърза констатация от XIX век е, че до 1870 г. китайските мини допринасят с повече от 5 милиона долара само за един щат, което по това време е почти половината от приходите му. За да защитят името си на ,,добрия емигрант", те работят нископлатени работи, развиват автомобилната индустрия в страната, строят ЖП линии. Познатият ни образ на ,,майката тигър", която кара децата си с цената на вичко да са по-добри от другите, е именно вследствие на гореспоменатия модел. Много пъти за азиатците е по-трудно да постъпят във висши училища, тъй като учебните заведения налагат квота поради страх от превземането им поради факта, че азиатците се справят отлично.
За съжаление, този модел се поддържа активно и от кино индустрията, в която азиатците почти винаги се представят като умни, усилено работещи, обсебени от ученето, спазващи стриктно законите и семейните ценности. В повечето продукции те са в поддържащата роля, като само 1% от тях заемат главни роли. Въпреки това филми като ,,Луди богаташи" от 2018 г. се опитват малко по малко да разрушат този стереотип и да придадат един друг облик на азиатците в Америка. От друга страна именно ,,моделът за малцинство", както и атаката в Атланта, обединяват азиатската общост да излезе на улиците и да разчупи оковите на расизма. Според данни на Би Би Си само в първия ден след атаката в Чикаго излизат 300 човека на протест, а в Ню Йорк - над хиляда. Протестите водят до създаването на множество организации в защита на азиатско-американските граждани , както и до разпростряняването по цял свят на хаштага Stop AAPI Hate (Stop Asian American Hate). Протестиращите негодуват не само за да покажат съпричастност към семействата на жертвите загиали в стрелбата, но и за да предотвратят подобни такива атаки в бъдеще.
В реч от 12.03.2021 година новият американски президент Джо Байдън заяви:
Те са били атакувани, тормозени, използвани като изкупителни жертви. Те са били вербално и физически нападнати и убити. Защото нашето мълчание е съучастие, ние не може да мълчим, трябва да говорим и да действаме.
А как да действаме? Ето и няколко полези съвета, как може да се включите в движението и да защитите човек в подобна ситуация.
1. Опитвайте се по всякакъв начин да образовате близките и приятелите си на тази тема. Потърсете отговор на въпроса дали един народ може да е виновен за световна криза като COVID-19.
2. Посочете на нападателя проблема в поведението му. Понякога думите са по-доброто оръжие от юмрука.
3. Дори и да не говорите китайски, корейски, японски или друг азиатски език, подкрепете човека в този момент.
4. Избягвайте физическа намеса, тъй като нападателят може да е въоръжен. Обадете се на полицията.
5. Преди да извикате полиция обаче, се посъветвайте с пострадалия, защото много от азиатците не се чувстват безопасно в присъствието на органи на реда.
6. Ако все пак извикате полиция, останете там, докато тя не дойде.
7. Използвайте социалните мрежи разумно! Ако сте документирали случилото се, оставете избора на преживелия травмата да реши какво да направи със заснетото.
8. Не забравяйте, че вашето действие може да спаси един човешки живот, а бездействието ви да го отнеме.
Comments