Спектакълът предизвика фурор по време на своето гостуване на един от най-престижните световни театрални фестивали в град Шизуока, Япония. Това е първото гостуване на Народния театър в Страната на изгряващото слънце.
В края на април тази година постановката беше играна два пъти там, като билетите за нея бяха разпродадени отдавна. В залата, където се е изиграл, са монтирани дори и допълнителни редове за зрителите, които в края на представлението извикаха пет пъти на бис актьорите.
Режисьор на постановката е Диана Добрева, а в главната роля е бележития български актьор Деян Донков, който провокира публиката още с плаката.
Диана Добрева и екипът бяха на два пъти поставени пред трудности. Още с пристигането на летището Деян Донков дава положителен тест за COVID-19. Докато режисьорката се чуди да му търси ли заместник, идва и второто предизвикателство - декорите и костюмите на трупата са задържани в Шанхай, отново заради COVID-19. Три дни отнема на японските домакини да направят всичко наново, но все пак усилията си струват!
Повече за спектакъла може да прочетете тук: Изминалите над 2000 години от смъртта на Гай Цезар Германик, по-известен като Калигула, не могат да заличат образа му на жесток, необикновен и тираничен римски владетел. Смело може да се твърди, че той е една от най-противоречивите исторически фигури с необикновенна и ексцентрична диктатура. Умората от идеологиите ражда тирания, а нуждата на тиранията от идеология я разрушава, казва режисьорът на това изключително внушително и силно внушаващо представление Диана Добрева. Докато няма идеология извън упражняването на чиста власт, която е синоним на чисто насилие, тиранията е невидима, приемлива и неуязвима. В пиесата на Камю Калигула е чужденец на педантичната логика, Сизиф на абсолютната власт. И ако императорът е режисьор с безконтролна воля, то смъртта е премиера, на която всички са задължени да се явят. И колкото повече се усилва нагона за смърт у диктатора, толкова повече режимът му на управление се превръща в норма, в любим канон, в единствена догма за поданиците. Сегашният историческият миг прави особено валидно разбирането на Камю, че живота на човека е трагичен опит да се пребори с абсолютната празнота. Смъртта не решава нищо и живота продължава в ненарушима тишина и празнота.
Източник: Народен театър "Иван Вазов", снимки: Facebook
Comentários