Храмът Gapsa се намира в Националния парк „Gyeryongsan“ в Gongju, Южна Корея. Той е най-важният храм в района на националния парк Gyeryongsan. Първоначално е бил известен като Gyeronggapsa, което на български се превежда като "Преден храм на петела дракон". След това в началото на корейската династия Чосон (1392-1910 г.) името му е променено на Gyeryongsa-sa. Първото "са" в името означава "основен", така че е наречен "Основен храм на петела дракон". Едва в края на XVIII в. името на храма отново се променя на Gyeryongsan Gapsa. Сега е известен като Gapsa Temple, което означава "Първи храм".
Посещението на будистки храм е част от задължителната програма на всеки турист в Южна Корея. „Templestay“ – посещение на будистки храм, е концепция, чието начало е поставено през 2002 г. с цел да се разшири интересът към традиционната корейска култура и да се осигурят условия за настаняване на туристи, които посещават Южна Корея по време на Световното първенство по футбол през 2002 г. Оттогава Templestay има значителен принос за насърчаването на туризма и популяризирането на традиционната корейска култура.
Посещението на будистки храм е едно чудесно преживяване за всеки турист, посетил страната, това удоволствие имах и аз, но има само един малък проблем - в Корея през август е горещо. През лятото страната е обхваната от топли и влажни въздушни маси с тропически произход. Влажността на въздуха е висока, слънцето грее и няма следа от вятър или нещо, което би могло да донесе малко прохлада. Приемам съдбата си и се съсредоточавам върху нещата, които ми правят впечатление.
Разположението на храма е сред планините. Върховете, заобикалящи го, са някак мистични, усеща се по-различната енергия на това място. Първото, което получаваме при нашето посещение, са одежди, които да носим по време на посещението, както и бадж, който да показва туристическия ни статус. След това ни показват стаята, в която по тройки ще прекараме следващата кратка нощ. Стаите са със скромно обзавеждане. Спи се на матраци на земята.
Програмата определено привлича вниманието ни с часа на ставане на следващия ден – 4 сутринта, но преди това ни очаква обиколка на храма, вечеря, а след това вечерният ритуал.
Вечерята също е скромна, тъй като будистките монаси трябва да се въздържат от ядене на месо. Те медитират целодневно и нямат нужда от протеин, затова храната им се състои основно от зеленчуци – кимчи, кълнове, домати, броколи, задължително ориз и супа от водорасли или кълнове. Информират ни, че по време на вечерята не трябва да говорим, но не всички присъстващи разбират това.
След богатата на фибри, но тиха вечеря се насочваме към главния храм за вечерния ритуал. Daeungjeon Hall е централната молитвена зала на всеки будистки храм. Залата е украсена с глинени седящи триади на Буда и четири стоящи бодхисатви, както и със стенопис, изобразяващ трите Буди - на миналото, настоящето и бъдещето.
Самият молитвен ритуал включва 108 поклона и правене на yeomju. За какво служат 108-те поклона? В будизма вярващите трябва да се поклонят 108 пъти, за да се освободят от 108-те нечистотии, или източниците на страдания. За щастие, както и за наше улеснение, броят им беше намален до 54. 108 поклона са си цяла тренировка. От изправено положение се коленичи, като главата трябва да опре в земята, а дланите да се обърнат нагоре. След всеки поклон се нанизва по едно топче на броеницата, наречена yeomju – в нашия случай по две топчета поради намаления на половина брой на поклоните. При всяко нанизване трябва да помислим за един човек, на когото желаем щастие. Ако ни свършат хората, на които желаем добро, можеше да помислим за някого, на когото искаме да простим. За щастие, успях да нанижа всичките 54 топчета, мислейки за 54 любими хора.
Преди да се запътим към стаите си, екскурзоводът ни уведомява, че сутрешният ритуал ще започне в 4:30 сутринта, а в 4 ще ни събудят. Нито аз, нито моите съквартирантки си навиваме аларма, тъй като очакваме звукът, който ще ни събуди, да е достатъчно силен, че да ни накара да отворим очи. Когато на следващата сутрин се събуждам, изненадващо отпочинала като за 4 сутринта, чувам момичетата да се суетят. Едната от тях ми казва, че сме се успали с около час и половина. Няма да скрия, че ме хвана яд от този факт, защото нямах търпение да участвам в сутрешната медитация. След като се примирих със ситуацията, вече беше време за закуска.
Сутрешната програма включваше изкачване до близък водопад по, меко казано, стръмен и каменист наклон. Въпреки че беше малко преди 6 сутринта, горещината и влагата започваха отново да ни карат да се потим безспирно. По време на изкачването ни дадоха интересна задача – да се разделим по двойки, като очите на единия да са завързани, а другият трябва да го води нагоре. При вида на трасето и опасността да се спъна, подхлъзна и падна, и на всичкото отгоре със завързани очи, изобщо не ми се стори добра идея, но реших да се доверя на моята партньорка. След като благополучно се изкачихме до водопада, екскурзоводът обясни, че това упражнение има за цел да научи хората, че трябва да се доверяваме на ближния и че невинаги човек може да се справи сам с всичко.
Преживяното по време на престоя ми в будисткия храм Gapsa ми даде няколко важни и ценни урока и също така ме накара да съм благодарна за това, което имам. Научих, че мълчанието по време на хранене не е за всеки, но по този начин наистина може да покажем благодарност към това, което е на масата.
Разбрах, че трябва да търсим доброто във всичко и във всеки, да се доверяваме повече, да вярваме в другите, да си помагаме. И не на последно място – осъзнах, че няма сила на този свят, която да ме събуди в 4 сутринта.
Comments