Някой ви се сърди, а вие дори не знаете причината. Когато най-сетне ви я казва, този човек се ядосва още повече, че се е наложило да я изрече на глас, а вие си мислите: “Как да разбера? Да не би да чета мисли?” Ако ви се е случвало, значи вероятно нямате т.нар. “нунчи” – термин, който корейците научават още в детството си и означава измерване с очи.
Според Euny Hong – автор на книгата “Силата на нунчи: корейската тайна към щастието и успеха” – това е “изкуството да разбираш какво другите мислят и чувстват”. Близко е до емоционалната интелигентност, но разликата е, че първото е свързано с проникването в нечии чувства, а хората с нунчи могат да “прочетат” стаята, в която се намират, и бързо да се адаптират:
Хората, които се фокусират върху стаята, са актьорите, режисьорите, хазартните играчи и други, които знаят, че не можеш да се съсредоточиш само върху един човек, защото няма да ти е от полза.
Примерите за използване на нунчи са навсякъде около нас: някой усеща, че не е правилният момент да говори с шефа си за повишение; някой влиза в стая, където току-що двойка се е скарала, и затова не ги кани заедно на събитие; някой подава визитната си картичка на друг и той я взима с двете си ръце и я задържа за няколко секунди, за да не обиди никого, вместо да я прибере направо в джоба си, и т.н.
Сигурно вече разбрахте от колко голяма полза може да ви е нунчито, ако е “бързо”, както предпочитат да казват корейците. Целите варират: някои го използват, за да избегнат останалите да се почувстват некомфортно; други, разбирайки бързо динамиката и йерархията, го използват, за да се издигнат в кариерата; трети, за да използват ситуациите максимално в своя полза, като разбират неща, без да питат. То може да помогне и на хора, които имат социална тревожност или са интроверти.
Но как точно да развиете това тайно оръжие? На първо място забравете за индивидуализма. За разлика от Запада, в Изтока на почит е колективизмът. Корейците възприемат една стая като жив организъм със собствена температура, обем и настроение. Атмосферата в една стая се нарича boonwigi и всеки присъстващ допринася за нея. Ако влезете без нунчи, може да я нарушите на мига, защото нещата са били съвсем други само преди да престъпите прага.
Всичко, което ви е необходимо, е да слушате и наблюдавате внимателно, или както е казал философът Епиктет: “Имаме две уши и една уста, за да можем да слушаме два пъти повече, отколкото говорим.”
Също така не си мислете, че вече знаете всичко – отворете сетивата си и възприемайте реакциите на хората на момента. Схващането, че не е моментът да кажете шегата си, може да ви спести неудобството. По подобен начин схващането на намека: “Ще се радвам да останеш за вечеря, но нямам “такава и “такава” храна”, ще ви спести изолацията, затова не отговаряйте с: “Няма проблем, аз ям всичко”.
Впрочем маниерите неслучайно са неразделна част от живота ни. Те ни помагат да бъдем уважителни, особено ако не сме в собствената си страна. Да речем, че трябва да поздравите някого – в такъв случай не се впускайте направо в прегръдка, а вижте какво прави другият – дали подава ръка, или пък се покланя.
Щом веднъж усвоите нунчи, ще разберете, че не думите, а именно тишината ни кара да сме по-внимателни, наблюдателни и от нея можем да разберем много повече за околните и себе си.
Comments