Когато севернокорейският диктатор Kim Jong Un пусна най-новата си песен преди две седмици, едва ли е предвидил, че ще стане хит в TikTok. Но пропагандната мелодия се разпространи светкавично сред Gen Z потребителите.
Повечето не подозират, че корейският текст възхвалява човек, заклел се да унищожи САЩ и изстрелял десетки балистични ракети:
Да пеем за Kim Jong Un, великия лидер/ Да се хвалим с Kim Jong Un, нашия приятелски настроен баща. - гласи още песента.
"Мелодията просто наистина е добра", казват тиктокъри.
Експертите обаче твърдят, че зад това се крие нещо по-зловещо.
Как се създава пропаганден хит?
"Другарят баща" е само един от поредица пропагандни поп песни, произведени от комунистическата държава през изминалите 50 години.
Това е весело, зарибяващо и с динамично темпо парче, което не е по-различно от западните хитове, но със съветски оттенък. Потребителите Gen Z го описват песен с усещане за Abba - известния шведски квартет.
В случая чувството за Abba е изписано върху песента. - казва Peter Moody, севернокорейски анализатор в Korea University.
Весела е, не може да бъде по-зарибяваща и богатият набор от оркестрово звучащи последователности не може да бъде по-забележим.
Но когато пишеш песен за Северна Корея, има нещо повече от търговските съображения - властите искат песен, пронизваща умовете.
Няма място за абстрактни думи или твърде трудно синхронизиране, казва Alexandra Leonzini, която проучва музиката на Северна Корея.
Мелодиите трябва да са прости, достъпни, нещо, което хората лесно могат да запомнят. Те трябва да са в достъпен вокален диапазон, тоест да се пеят от повечето. Масата не може да се справя с вокалните гимнастики, затова забравете за многооктавни рифове.
Г-жа Leonzini казва, че списъкът рядко съдържа песни с истинска емоция:
Идеята е, че искат да мотивират към стремеж за обща цел с полза за нацията...те нямат намерение да продуцират балади например.
В Северна Корея има нулева толерантност към артистичната свобода. Незаконно е музикантите, художниците и писателите да създават нещо само заради самото изкуство:
Цялата художествена продукция в Северна Корея трябва да служи на класовото образование на гражданите и най-вече да ги образова защо трябва да изпитват благодарност, да имат лоялност към партията.
Севернокорейското правителство вярва в "теорията за семето", добавя тя, според която всяка една творба трябва да съдържа идеологическо семе - послание, което трябва да се разпространява масово чрез изкуството.
Музиката е един от най-мощните инструменти и Пхенян пази поп парчетата си за вкъщи. Държавата е изпращала свои оперни трупи и симфонични оркестри на задгранични мисии, но пази по-леките си ансамбли само за местна публика.
Севернокорейците се събуждат всяка сутрин с пропагандни песни, звучащи по градските площади, споделят дезертьори.
Списъкът с песните и текстовете на най-новите песни - които излизат оскъдно - се печатат във вестници и списания; обикновено те вървят заедно с танци, които трябва да се научат, казва Keith Howard - почетен професор по музикология в Лондонското училище за ориенталски и африкански изследвания, който за първи път посетил Северна Корея през 90-те:
Песента става част от тялото на човека, така че той знае песента толкова добре, независимо дали само прави стъпките, или я слуша. Добрата идеологическа песен прави това – тя трябва да вгради посланието.
Източник: Би Би Си
תגובות