Растейки в Северна Корея, Kang Na-ra никога не е използвала интернет. Дори на малцината от привилегированите ѝ сънародници, на които са им разрешени смартфони, имат достъп само до строго ограничения т.нар. интранет на нацията. YouTube, Instagram и Google са напълно непознати концепции.
Днес Kang е YouTube звезда с повече от 350 хил. абонати. Най-популярните ѝ видеа имат милиони гледания. Акаунтът ѝ в Instagram с повече от 130 хил. последователи може да се похвали със спонсорирани реклами за големи марки, включително Chanel и Puma.
Тя е сред нарастващия брой севернокорейски дезертьори, които след като бягат в Южна Корея, са си създали малко вероятни кариери като ютубъри и инфлуенсъри в социалните мрежи.
Десетки са следвали подобен път през последното десетилетие, техните видеоклипове и акаунти дават рядък поглед върху живота в отшелническото място - храната, която севернокорейците ядат; жаргона, който използват, ежедневието им.
Някои канали предлагат по-политическо съдържание, като разглеждат връзките на Северна Корея с другите страни, други се гмуркат в живота на богатите, а наскоро дезертиралите - в света на поп културата и развлечението.
Но за повечето от тези инфлуенсъри, които са избягали от една от най-изолираните и бедни нации в света заради една от най-технологично напредналите и дигитално свързани, тази кариера не е толкова странна, колкото може да изглежда.
Дезертьорите и експертите казват, че тези онлайн платформи предлагат не само път за финансова независимост, но и чувство за свобода на действие и самопредставяне, докато се асимилират в един плашещ нов свят.
Път към свободата
Дезертьорите са сравнително нов феномен - те започват да влизат в Южна Корея в "значителен брой през последните 20 години", като повечето бягат през дългата граница на Северна Корея с Китай, казва Sokeel Park - директор на южнокорейската организация с нестопанска цел в Северна Корея Liberty.
От 1998 г. над 33 хил. души са избягали от Северна към Южна Корея според Министерството на обединението в Сеул, като броят им достига 2914 през 2009 г.
Kang, сега 25-годишна, е сред многото, направили пътуването - пътуване, пълно с рискове като този да бъдеш трафикиран в секс търговията в Китай или да бъдеш заловен и изпратен обратно в Северна Корея, където дезертьорите могат да бъдат затворени, изтезавани и дори убити.
"Дезертьорска телевизия"
Към 2010 г. нарастващото изумление на публиката към севернокорейците предизвиква възхода на нов жанр телевизия, познат като "дезертьорска ТВ", в която бегълците са поканени да споделят преживяванията си.
Някои от най-известните предавания включват "Now On My Way To Meet You", което за първи път се излъчва през 2011 г., и "Moranbong Club", което започва излъчване през 2015 г.
Kang се появява и в двете и около това време за първи път хвърля око на YouTube, където била привлечена особено към видеа за грим, красота и мода.
До 2017 г. вече създава собствен канал, използвайки нарастващата си слава и „записвайки ежедневието ми за хора, които ме харесват от телевизионни предавания“.
Много от YouTube видеата ѝ разглеждат разликите между двете Кореи във ведър стил, "тип разговор", като например контрастиращите стандарти за красота.
В Северна Корея ако имате големи гърди, това не се счита за добро! - смее се тя в едно видео, като си припомня изненадата си, когато разбира за сутиените с подплънки и гръдните импланти в Юга.
Други видеа отговарят на обикновени въпроси относно бягството ѝ от Северна Корея - например какво носят със себе си дезертьорите (сол за късмет, семейна снимка за утеха и отрова за плъхове в случай че бъдат хванати - "за когато знаеш, че ще умреш")
Каналът ѝ става толкова популярен, че си печели представителство от три мениджмънт агенции, наема видео продуценти и започва да привлича клиенти от спонсорирано Инстаграм съдържание.
Сега имам стабилни приходи. Мога да си купя и да ям каквото искам и мога да си почивам, когато искам. - казва тя
Този модел на успех, повторен и от други дезертьори ютубъри като Kang Eun-jung с над 177 хил. абонати, Jun Heo с над 270 хил., преди да свали канала си тази година, и Park Su-Hyang с 45 хил., вдъхновява много други да се присъединят към YouTube.
Част от успеха им според Sokeel Park се дължи на това, че дезертьорите са "доста предприемчиви".
Мисля, че голям фактор в това е, че ти държиш контрола, не ти нарежда южнокорейски шеф и не трябва да се стресираш за южнокорейската работна култура. Може да е трудно, но някои имат и агенции...Ти си собственият си шеф, движиш се по собствен график.
Разказване на истории по собствен начин
Дезертьорската телевизия може и да е помогнала за популярността на някои от тези инфлуенсъри, но също е предизвиквала спорове сред дезертьорската общност. Някои гледат на нея като "несъвършена", но полезна в това да запознае по-добре южнокорейската публика със севернокорейските им връстници, казва Park. Но много други критикуват предаванията за това, че търсят сензации, преувеличават, не са актуални и са неточни.
Например шоутата често ползват анимирани графики, сложни фонови декори и звукови ефекти - например тъжна музика, докато дезертьорите припомнят миналото си.
В крайна сметка това са развлекателни предавания, не документални филми. Предаванията се правят от южнокорейски продуценти и сценаристи и очевидно дезертьорите нямат контрол върху обработката. - казва Park
Това раздразнение от представянето на севернокорейците в медиите и желанието да разкажат историите си по собствен начин е една от причините толкова дезертьори да ползват социалните мрежи.
Много дезертьори усещат, че южнокорейците имат "много тясно разбиране за Северна Корея или имат определени стереотипи за севернокорейците, които трябва да бъдат променени".
YouTube позволява много различно ниво на контрол и собственост, да можеш просто да настроиш камерата в дома си, когато искаш да снимаш, и просто да говориш директно на зрителите.
Градене на мостове между Кореите
За много дезертьори ютубъри обаче има друга, по-възвишена цел в разказването на историите им освен приходите: да преодолеят пропастта между двете Кореи.
Това е трудна задача, особено през последните години, когато отношенията се влошиха поради разногласия относно тестването на оръжия на Севера и съвместните военни учения на Юга със Съединените щати. Някои казват, че именно заради това напрежение е важно корейците от двете страни да се очовечават и свързват.
Вярвам, че уведомяването на хората за трудностите на севернокорейците чрез YouTube може да е полезно за хората ми в Северна Корея. - казва Kang Eun-jung на 35 г., която бяга от Севера през 2008 г. и започва канала си в YouTube през 2019 г.
За мен YouTube е начин да продължа да напомням на себе си за идентичността ми, за това коя съм и откъде съм дошла, както и да уча хората за преживяванията на дезертьорите. Ако двете Кореи се обединят, искам да взема интервю от много хора в Северна Корея.
Има проблем в преодоляването на пропастта обаче и той е, че публиката застарява все повече, вероятно защото съдържанието се харесва най-много на поколението, преживяло Корейската война от 50-те години и последиците от нея.
Поколението, което помни Северна и Южна Корея като една страна, умира. - заявява Park
Така въпросът за граденето на мостове става по-спешен. Повечето от зрителите на Kang Eun-jung са в 50-те си години или по-възрастни, докато тези на Kang Na-ra са предимно в 30-те си години - сравнително голяма възраст в света на социалните мрежи.
Част от проблема може да е в това, че младите южнокорейци не знаят почти нищо за връстниците си от другата страна на демилитаризираната зона и вместо това са бомбардирани със зловещи новинарски заглавия за ситуацията със сигурността, политиката и дрънкането на оръжия.
В резултат:
Младите южнокорейци познават американците по-добре от севернокорейците. Те познават японците по-добре от севернокорейците, познават и китайците по-добре.
За Kang Na-ra, която е оставила много приятели в Северна Корея и дори веднъж е обмисляла да се върне към репресивния режим, дистанцията е лична:
Искам да имам повече абонати тийнейджъри и хора в 20-те си, защото искам повече млади хора да се интересуват за обединението и да са заинтересовани в Северна Корея. - казва тя.
Няма ли това да увеличи възможността да се върна в родния си град, преди да умра? Ако повече младежи искат обединение на двете Кореи, не може ли да се сбъдне?
Източник: CNN
Comments