За всеки човек е важно да има покрив над главата си. Независимо дали е имал тежък или добър ден, може да бъде себе си и да се отпусне само в дома си. Затова е важно той да е приветлив и уютен, но най-важното условие е да бъде евтин.
В Южна Корея, където населението е 51 млн. души, има 383 000 полусутеренни апартамента, наречени banjiha. Често може да срещнете хора, живеещи в тях, въпреки че условията са неблагоприятни, защото е изгодно. Обикновено са млади и работят усилено, за да се преместят на по-хубаво място.
Мечтата за по-добро бъдеще им дава сили поне за малко да забравят, че апартаментите от този вид винаги се асоциират с бедност.
Избрах това място, за да спестя пари, и спестявам много. Но забелязах, че хората не могат да спрат да ме съжаляват. В Корея хората смятат за важно да имаш хубава кола или къща. Може би затова къде живея определя кой съм. – споделя живеещ в banjiha
Историята им започва още от 1968 г., когато севернокорейски командоси нахлуват в Сеул, за да убият президента на Южна Корея Park Chung-hee. Планът е осуетен, но напрежението между Севера и Юга само се засилва. Следват терористични атаки. От 1970 г. южнокорейското правителство вече изисква от новопостроените нискоетажни жилищни сгради да имат мазета, служещи като бункери в извънредна ситуация. С течение на времето кризата, предизвикана от индустриализацията, водеща до недостиг на жилища, и урбанизацията, заради която скачат цените на имотите, превръща наемането на banjiha от незаконно в неизбежно.
Наемът е около 540 000 вона (453 долара). Какви обаче са условията на живот? Прозорците са малки и на ниско ниво, поради което могат да влязат крадци, а слънчева светлина почти не влиза, ето защо не се надявайте да отглеждате за компания растение. През лятото е влажно и мухълът е проблем, както и насекомите. Често домовете на наемателите биват наводнени. През 2010 г., след тежко наводнение, властите в Сеул заявиха, че над 9 000 от разрушените домове са banjiha.
Всъщност по-голямата част от това може да ви се стори познато. Светлина върху проблема хвърли филмът "Паразит", в който едното семейство живее в banjiha, а другото, което е богато, в луксозна къща, и контрастът е ясно видим. В него дъщерята на Kim Ki-taek споменава как няма как да се оттървеш от типичната миризма, освен ако не напуснеш мястото.
Негативните страни са засегнати за кратко и в драмата "Monthly Magazine Home", в която главната героиня, работеща в списание, посещава различни домове. Когато влиза в banjiha, набързо дава полезни съвети като: слагане на въглен в гардероба и вестници между дрехите и затъмнени щори срещу погледите на хора, които минават.
След това отива и при колегата си, който живее в апартамент на покрив – друг изгоден вариант за жилище, но също с недостатъци. За разлика от banjiha, тези места се идеализират в корейските драми. Виждаме как героите се наслаждават на хубава гледка, правят си барбекю и се забавляват. В действителност през лятото е много топло, защото са директно изложени на слънцето, а през зимата – много студено. Често стаите може да не са най-безопасната част на сградата и първоначалното им предназначение е за складове, освен това пространството е прекалено тясно.
Сред студентите пък популярен избор е така нареченият goshiwon, сравняван с общежитие, само че извън университета. Въпреки че мястото е отчасти споделено и недостатъчно широко, за да му е комфортно на човек, цените започват от 250 000 вона, често се намира на удобна локация и е обзаведено.
Като изключим очевидните неудобства в изброените жилища, нещата никога не са толкова лоши, колкото изглеждат. През 2020 година беше съобщено, че домакинства в Сеул ще бъдат подкрепени да подобрят условията за живот в полусутерените. Статистиката показва, че с годините броят на такива жилища в Корея значително е намалял – от 3.69% през 2005 г. до 1.9% към 2015 г.
От друга страна, обстоятелствата подтикват наемателите сами да се заемат да направят местата уютни.
Comments