Японският режисьор Hirokazu Kore-eda съсредоточава камерата си върху малките, но значими моменти в живота на героите си: капките дъжд по кожата, пържене на храна в олио, сутрешните пътувания с влак. Тези ежедневни точки от времето, станали значими на фона на призрака на загубата, се прокрадват към зрителя и го канят в екранна вселена, толкова нежна, че е трудно да се изостави.
„Какво е семейството?“ е въпрос, към който Kore-eda се връща отново и отново, създавайки набор от работи, които деконструират нуклеарното семейство, изследват напрежението между поколенията и празнуват небиологичните връзки. Наред с тишината и хуманизма на работата му, тези теми са му спечелили сравнения с режисьора на "Tokyo Story" Yasujiro Ozu.
Той казва, че е повече като британския режисьор Ken Loach и това може да се проследи: филмите на Kore-eda често изобразяват живота на маргинализираните в нация, преживяваща кризи на населението и самотата. Занимава се и с метафизиката, като експериментира с идеи от сорта на чистилището, падащите звезди и антропоморфизма. Неговият емпатичен подход е основната линия, но всеки филм на Kore-eda е уникално преживяване.
В годините, след които печели "Златна палма" за "Shoplifters", редовният участник на филмовия фестивал в Кан предприе своеобразно световно турне – неговият филм "The Truth" от 2019 г. се развива във Франция и в него участва холивудският актьор Итън Хоук, докато дебютът му на корейски "Broker" включва актьора от Parasite Song Kang-ho и к-поп звездата IU. Впуска се и в телевизията, като създава и режисира много епизоди на "The Makanai: Cooking for the Maiko House" по Netflix. Докато японският майстор навлиза в следващия етап от кариерата си, ето как да наваксате с филмите му.
Започнете с..."Nobody Knows"
Филмът от 2004 г. "Nobody Knows" е вдъхновен от истински събития: през 1988 г. майка изоставя петте си малки деца, които трябва да се оправят сами в малък апартамент в Токио. Но докато новините се съсредоточават върху майката, Kore-eda е по-заинтересован от вътрешния живот на децата, живеещи сами за почти година.
"Nobody Knows" проследява историята на 12-годишния Akira (Yuya Yagira, чието изпълнение го направи най-младия, спечелил наградата за най-добър актьор в Кан), докато се грижи за тримата си по-малки сестри и брат.
До голяма степен без сценарий и вместо това воден от интуицията на децата актьори, филмът е едновременно празник на младежката устойчивост и осъждане на възрастните, които ги пренебрегват. Филмът е ранна версия на семейната драма на Kore-eda - нещо, което той много пъти създава по време на кариерата си.
Трябва да гледате..."Still Walking"
"Still Walking", в памет на починалата майка на Kore-eda, ни кани в дома на фамилия Yokoyama, която се събира за възпоменателен ритуал. Той документира универсалното преживяване на пораснали деца, завръщащи се в дома на детството си, където старите напрежения кипят и миналото изплува отново. Засягат се безкрайните битки със скръбта и отговорността - чувството, че е трябвало да прекараме повече време с близките си, но има ли въобще такова нещо като достатъчно време?
Kore-eda постига това, като почти през цялото време използва статични кадри в малки пространства. Филмът е портрет на недоизказаното, на любовта, витаеща във въздуха, без да има къде да отиде, съставена от кодирани послания, обикновени премествания на предмети и готвене, достойно за ASMR. В този майсторски клас по сдържаност Kore-eda постига повече с едно движение на камерата, отколкото повечето режисьори могат със стотици.
Всички са гледали..."Shoplifters"
Този победител на наградите в Кан, получил и номинация за "Оскар", разказва историята на импровизирано семейство, което се прехранва с кражбата от магазини и осиновява малко момиче, намерено на студа.
"Shoplifters" започва като история, изобразяваща връзките, които тежат повече от кравта, но придобива въпросителен обрат, когато синът в семейството е арестуван и причината за скритото им съществуване е разкрита.
В "Shoplifters" Kore-eda е на върха на силите си - това е завладяващ прозорец към живота на необичайно семейство, който завършва със сърцераздирателен удар, оставяйки зрителя да съзерцава сложната етика на семействата без кръвна връзка и повтарянето на малтретирането.
Недооцененият филм е..."After Life"
В "After Life" от 1998 г. чистилището е бюрократично. Група от наскоро починали хора се озовават в сграда тип социални услуги и са помолени да изберат един спомен от живота си, който да вземат със себе си във вечността. Филмът проследява трудния процес по избирането на перфектния спомен, който персоналът ще използва, за да създаде филм, можещ да се гледа завинаги.
С експериментална концепция, заснета като документален филм, "After Life" поставя под въпрос как помним собствения си живот и как паметта е плавна сила, пренаписваща себе си. В същия дух като "Aftersun" на Шарлот Уелс, филмът също е израз на силата на снимката и самото създаване на филм като инструмент за оставяне на спомен.
Дълбок отпечатък оставя..."Air Doll"
"Надуваема секс кукла оживява" може да звучи повече като епизод на "Black Mirror" или на неприлична комедия от 2000 г., отколкото на заглавие на Criterion Channel, но вярвайте, че Kore-eda е превърнал това в дълбоко и трогващо преживяване. Надуваемата кукла Nozomi (Bae Doona) развива съзнание и се впуска в света извън апартамента на собственика си. Разхождаме се, докато тя изучава какво е да имаш сърце и навлиза в циничен свят с крехкост и удивление, докато търси смислена връзка.
Заснет от оператора на "In the Mood for Love" Lee Ping-bing, "Air Doll" се докосва до подобно усещане за градска изолация, но този път в дезинфекциран Токио, където желанията никога не се изпълняват от истинското.
„Изглежда, животът е конструиран по начин, по който никой не може да го запълни сам", рецитира Nozomi от стихотворение, излагайки обединяващата теза на филмографията на Kore-eda.
Източник: Vice
Comments