От десетилетия японците се обръщат към нов вид самоубийство, по-подходящо за модерното общество: „изпаряване“. Те изчезват без следа. Така наречените johatsu - „изпарилите се хора“, оставят предишното си Аз, за да живеят в сенките, като работят и съществуват в тайна.
Историите на johatsu са записани в The Vanished: The Evaporated People of Japan in Stories and Photographs от Léna Mauger и Stéphane Remael. Откакто балонът се спука през 1992 г., като отбеляза началото на Загубеното десетилетие (1991-2010), около 100 хиляди души изчезват в Япония всяка година. Много от тях не са открити. За някои дори не е докладвано, че са изчезнали.
Сивата икономика на Япония
Друг фактор, който изкушава хората да изчезват, е, че знаят, че могат да оцелеят. Процъфтяващата сива икономика в страната прави възможно изчезването и намирането на работа без никаква идентификация или следи на хартия. Мнозина се опитват да намерят работа на надница на място, някога известно като Sanya - район в Taito, Токио. Мястото е познато с евтините си квартити, евтин труд и връзки с Якудза - най-големия престъпен синдикат в Япония.
Причините
"Отчаях се от човешките връзки. Взех малък куфар и изчезнах". - споделя 42-годишен мъж - "Просто някак изчезнах."
Той споделя, че в малкия му роден град всички го познавали заради семейството му и бизнеса, който е трябвало да поеме. Но това, че ролята му била натрапена, го измъчило толкова много, че той рязко напуснал града завинаги и не казал на никого къде отива.
От неизбежни дългове до бракове без любов - причините за изчезването на тези хора може да са различни. Без значение от това, те се обръщат към компании, които им помагат в процеса. Тези операции се наричат услуги за "нощно местене". Услугата помага на хора, които искат да изчезнат дискретно, и им предоставя място, на което да живеят в тайна.
"Обикновено причината за местене е нещо положително като влизане в университет, нова работа или брак. Но има и тъжно преместване - например заради отписване от университет, загуба на работа или бягство от преследвач." - споделя основателят на подобна компания, открита през 90-те, когато икономическият балон в Япония се спуква.
Отначало той си мисли, че финансовите проблеми ще са единственото, което ще кара хората да избягат, но скоро открива, че има и "социални" причини.
"Подкрепяме хората да започнат втори живот." - казва той
Социологът Hiroki Nakamori изследва jouhatsu от над десетилетие. Казва, че терминът първоначално е описвал хора, решили да изчезнат през 60-те. Процентът на разводите бил (и все още е) много нисък в Япония, така че някои хора решили просто да станат и да напуснат половинките си, вместо да преминават през сложни и официални процедури.
"В Япония е по-лесно да изчезнеш." - споделя Nakamori.
Поверителността яростно се защитава: изчезналите хора могат свободно да теглят пари от банкомати, без да бъдат набелязани, и членовете на семействата им нямат достъп до камери, които може да са записали близките им по време на бягството.
Полицията няма да се намеси, освен ако няма друга причина като престъпление или инцидент. Всичко, което семейството може да направи, е да плати много за частен детектив. Или просто да чака. Това е всичко.
"Бях шокирана"
За близките, които биват оставени, търсенето на избягалите може да е непоносимо.
"Бях шокирана. Той се провали, след като напусна работа два пъти. Сигурно се е чувствал нещастен заради провала си." - споделя жена, чийто 22-годишен син изчезнал и не се е свързвал с нея.
Тя карала до дома му, претърсила помещенията и после с дни чакала да види дали ще се появи, но това никога не станало.
Тя казва, че полицията не била полезна и че ѝ казала, че може да се намеси, ако има подозрение за самоубийство. Но тъй като нямало бележка, няма да помогнат.
Изчезналите
За самите jouhatsu чувството на тъга и разкаяние може да остане с тях дълго след като са оставили живота си.
"Постоянно имам чувството, че съм сгрешил. Не съм виждал децата си от година. Казах им, че съм на бизнес пътуване." - споделя бизнесмен, оставил съпругата и децата си в малкия град. Единственото му съжаление е, че ги е оставил.
В момента той живее в дом, скрит в токийски квартал. Компанията за нощно местене, която го приютила, се управлява от жена - също станала jouhatsu и изчезнала преди 17 години. Тя изчезнала, след като била в насилствена връзка и споделя:
"Дори сега съм изчезнал човек. Имам различни клиенти. Има хора, които искат да избягат от сериозно домашно насилие, от его или личен интерес. Не съдя. Никога не казвам, че случаят им не е достатъчно сериозен. Всеки има лични проблеми."
Заплахите за този начин на живот
Животът ще става по-труден за изчезналите хора на Япония, докато технологиите се опитват да ги настигнат. Националната система за индивидуални номера (подобна на системата за социалноосигурителни номера) беше въведена през 2015 г., за да проследява хората за данъчни цели и в резултат на бедствие. А местата, към които тези изчезващи хора някога са се обръщали за подслон, стават все по-далечни поради облагородяване и смяна на целта им.
Източник: Culture Trip, BBC
Comments