Съвременният свят понякога ни кара да искаме да се откъснем от забързаното ежедневие и да се пренесем на далечен остров. Безлюден, откъснат от света, но и даващ ни уют и сигурност. А представата на българите за Източна Азия е именно такава: далечна и екзотична. С всеки изминал ден интересът към корейската поп-музика и култура нараства, но като скрит диамант Корея притежава неподозирани за нас богатства. Едно от тях е именно остров Докдо. Неподозирано за много българи, Южна Корея и България имат сходни размери по площ, но тъй като Република Корея е полуостровна държава, на територията ѝ могат да се открият множество острови. Сред всички тях остров Докдо се отличава. На разстояние от 215 км от Корея и 250 км от Япония, тази малка скална зона бива обект на множество политически конфликти, засягащи нейната автономия през годините досега. Макар и вулканичен, островът предлага разнообразна флора, животински и растителни обитатели, които могат да бъдат срещнати единствено в Докдо и Япония. Освен природното богатство островът предлага и запаси на минерали и метан.
Черноопашатата чайка е птица, която се среща само в Япония и Корея. Отличителна черта на птицата е, че защитава малките си до края, тъй като няма нищо по-важно от семейството. Освен черноопашатата чайка, на острова вирее и цветето хегук, което оцелява дори при силни ветрове и студ, тъй като е ниско и има дебели листа. Подобно на Докдо, Хегук преодолява трудностите само, без чужда помощ. Островът се състои от две части, а именно Содо и Донгдо, като цялата територия бива охранявана от морска полиция. Влизането на острова не е така лесно, както предполагахме. Задължително е показването на личен документ за идентификация, а преминаването се извършва само при определени климатични условия, и то с престой по-малко от час на острова. Но какво толкова се крие зад скалните образувания на стотици километри навътре в океана?
Зад омайващата красота на Докдо се крие тъмно минало и много тайни. Оказва се, че островът е болезнен белег в историята на Южна Корея. Подобно на България по времето на турското владичество (продължило 500 години), ако надникнем в корейската история от 1910 г. до 1945 г. Корея попада под окупацията на Япония.
Въпреки че страната извоюва своята независимост заедно с покрайнините около полуострова (Докдо и Уллънг-до), чия територия е Докдо остава неразрешим спор. Подобно на България по времето на Първата и Втората Балканска война при опитите си да запази териториите си Македония, Одринско и Тракия, Корея прави всичко по силите си, за да докаже, че Докдо е корейска територия. Макар от 2005 г. насам всеки март месец японците да празнуват ден на Такешима (второто име на острова), това не променя историческите факти. В императорски записки от 1900 година, Указ 41 пише следното : “Уллънг-до е преименуван на Улдо, а останалите области за Уллънгдо, Чукдо и Сокдо (Докдо)…‘‘, което още веднъж доказва чия територия е островът.
А ако се върнем по-назад в историята откриваме и архиви от 1785 година, на които японският художник Хаяши Шихей изобразява териториалната карта, на която ясно се вижда, че Докдо е част от Корея.
За постигането на мир и свободна територия, на която днес живее макар и един човек, през годините безброй се жертват в името на каузата. Точно както за да може българският народ да живее на свободна земя, кръвта на много революционери, част от които Христо Ботев, Васил Левски, Георги Бенковски и др., още обагря архивите на стари писания и спомени. За корейците в името на освобождаването на Докдо герой е капитан Хонг Сун Чил, създател и началник на доброволческа чета. Дотук стана ясно, че историята на самотния остров е не толкова далечна от трагедиите в българската история.
А ето, че и културно както българите, така и корейците се отличават с автентичност и много причини за гордост. Докато в България се гордеем с нашите нестинарки, Корея има свое културно наследство, което са жените „хеньо“. За разлика от българките, ходещи по жарава, така наречените „хеньо“ са жени, гмуркащи се в дълбините на океана, откъдето вадят различни скъпоценности. Колкото и невероятно да звучи, това е не само национално наследство, запазило се векове наред, но и начин за прехрана.
Най-известни са хеньо на остров Чеджу - най-големия остров на Корея. По времето на Японската окупация японски военни наемат част от жените хеньо и ги транспортират от остров Чеджу до остров Докдо, а по-късно те се заселват на близкия остров Уллънг-до, където пребивават до ден днешен. Това е само част от съкровището, което крие Уллънг-до, остров в близост до Докдо.
Като българи, дори да отидем на края на света в чуждата болка и радост, винаги ще откриваме себе си и своите ценности. Тридневното ми посещение на остров Докдо разкри пред мен един нов свят и историята на народ, опитващ се да защити това, което му принадлежи. А какви ли други тайни се крият под океанските дълбини, остава загадка, засега.
Текст и снимки: Цецка Пашовска
Comments