Докато времето застудява все повече, хвърляме върху себе си шалове, шапки, ръкавици, дебели якета и още, но как са стояли нещата в миналото, когато традиционното облекло не било безразборно, а можело да символизира статуса на човек според изработката? Естествено, когато зимата идвала, се имало предвид, че деликатната кожа трябвало да се предпазва от студа, но едновременно с това облеклото трябвало да продължава да бъде елегантно. В Азия това правило не е изключение, затова ще ви разведем из няколко страни, в които традицията вървяла ръка за ръка с практичността:
Южна Корея
Зимният ханбок в Южна Корея можел да включва няколко връхни дрехи, които ще ви представим. Съчетани правилно, те създавали хармония, освен че защитавали дамите и господарите от условията навън.
На първо място трябва да споменем baeja (배자, bae-ja) – този слой от облеклото представлява малка жилетка без ръкави, която често е подплатена с кожа и може да се комбинира с шапка с кожа.
Друг пласт е т.нар. magoja (마고자, ma-go-ja) – дреха с дължина колкото сако, изискана яка и със закопчалки, която се разполага между жилетката без ръкави и външните роби. Дължината ѝ позволява свободно движение, но също така много добре се слива с другите традиционни елементи. Това по-късо “сако” се носело и от мъжете.
Класическата зимна роба пък се нарича durumagi (두루마기, du-ru-ma-gi) и е със средна дължина. Нейните ръкави позволяват елегантно движение, а яката предпазва от зимните ветрове.
Япония
Кимоното така или иначе се състои от много части, а с идването на студеното време нещата стават още по-заплетени. Освен това природата и сезоните играят важна роля за японците и те обръщат внимание на подобни детайли.
По време на есенно-зимния сезон (т.е. от октомври до април) се носи кимоно awase, което има два слоя, но може да има и подплата. Обикновено са изработени от леки материали – коприна с подплата от креп или муселин.
Вътрешното кимоно (nagajuban) също е подплатено и се изработва от коприна. Към средата на декември към кимоното awase се добавя и втори слой. Може би и сами се досещате, че заради изработката си такива кимона могат да тежат до 20 кг.
Цветовете също са от значение – за зимата са характерни по-ярките и силни цветове като черно и червено.
Връхна дреха, използвана за зимата, е dōchūgi (道中着). Тя представлява наметка с V-образно деколте, подобно на яка на кимоно, но изработено от вълна. Обикновено достига до ханша, а понякога може да достигне три четвърти от дължината на кимоното.
Отново за предпазване от студа служат и: haori (може да се носи за новогодишни празненства, но е защитна мярка и срещу праха по древните японски пътища), michiyuki (道行) и наметка от изкуствена кожа.
Индия
Колкото и непрактично да звучи, истината е, че саритата също могат перфектно да се впишат в зимния сезон. Често те се съчетават с шалове, изработени от кашмир, пашмина или подобен топъл материал.
Днес обаче това е само един от многото варианти, сред които: блуза с дълъг ръкав или пуловер под сарито, яке и други.
А като се има предвид, че в някои части на страната студът преобладава, местните отдавна имат свои начини за справяне. В Кашмир например се носи pheran – туника под коленете.
Китай
През различните периоди в Китай намират разнообразни начини да държат студа надалеч. По време на династията Qing пръв избор на богатите, когато излизат, е doupeng. Тъй като тези пелерини, предлагани в в различни форми и размери, някои със златна бродерия, някои подплатени с кожа, нямат ръкави, не са удобни за движение и целта им е само да топлят ползвателите им.
Pifeng, от друга страна, имат ръкави и били популярни по време на династиите Ming и Qing.
Върху ханфу стил Changshan може да се носи и bijia – дългата дреха без ръкави има цепки от двете страни.
Разбира се, тези връхни дрехи сами по себе си не са достатъчни за завършване на традиционната визия. Ето няколко аксесоара, които я допълвали:
Wouter/Zhaojun Tao – аксесоар за главата, който може да има малка декорация по средата.
Shouwu, които да покриват ръцете вместо ръкавици.
Comments